Камбаните тайнствено са свързани с човешките души, техният звън събужда земята и небето
(Volterra, Church and Bell Tower, 1834 - by Camille Corot)
Звънът на камбана е една от значителните такъми на християнския храм. Той ни зове в храма, с него се отбелязва времето на богослужението, най-съществените детайли от молитвослужението и свещенодействията по време на литургия и свещенодействие. Камбанният звън възвестява празничното празненство и духовната наслада на християните.
На Запад постоянно дават имена на камбаните. На огромната камбана „ Angelus ” в Белгия стои надпис: „ Бягай от лъжата, прогонвай съня. ” На камбана в Страсбург е изписано: „ Аз съм глас на живота: зова ви: молете се, идвайте! ”
Хората имат вяра в тайнствената мощ на камбанния звън: „ Оплаквам гибелта, пропъждам мълнията, популяризирам покой. Пробуждам мързеливите, пропъждам ветровете, помирявам окървавените. ”
Много са легендите към камбаните, които хората придвижват през вековете. Понякога те сами плачат, молят се, тържествуват. Камбаните тайнствено са свързани с човешките души, техният звън разсънва земята и небето. Шилер, Данте, Шекспир, Милтън и доста други поети възпяват камбанния звън.
Още от епохата на св. Константин Велики призовавали правилните в храма с ударите на чук или клепало. Латинското наименование CAMPANA се появило към IV в. Легендата свързва първите камбани с епископа на италианския град Нола, св. Павлин. Връщайки се един път след работа вкъщи, той легнал в полето и задремал. Насън му се явили ангели с полски цветя - камбанки, от които излизали приятни звуци. Поразен от случилото се, той незабавно разпоредил на майсторите да отлеят няколко бронзови камбани с форма на лале. Оказали се удачни и скоро новият модел камбани (наричали ги „ кампани ” по името на провинцията, където служил еп. Павел Нолански) се популяризирал в цяла Европа. В църковно-славянските книги постоянно се среща термина „ кампана ”.
През VI - VIIв. камбаните навлизат в приложимост в Италия, Франция и Англия. Във Византия те се появяват eold през IX в. при император Василий Македонец, по чиято молба венецианският дож Орсо изпратил в Константинопол 12 камбани за новопостроения храм. Това изобретение не се популяризирало доста и едвам откакто кръстоносците завзели града (1204г.) още веднъж почнали да се появяват камбани в храмовете.
Първите непокътнати до наши дни камбани - на св. Гал в Швейцария и св. Патрик в Англия от VI - VII в, са с четириъгълна форма и не са лети, а запоени, с богата декорация. Към XI в. орлеанските камбани към този момент са лети и кръгли. Постепенно нараства тежестта им: огромната „ Bourdon ” на Notre Dame в Париж тежи 13 тона, „ Ambroise ” в Руан -19 т, огромната камбана на катедралата „ Св. Петър ” в Рим тежи 14 т, „ Kaiser-glocke ” на Кьолнската катедрала - 26 тона. Град Упсала се популяризира със своите стъклени камбани. В Русия отливат 65-тонната огромна Успенска камбана. Огромна е и новата камбана в Св. Троица - Сергеевската лавра, осветена през 2008 година. Тя тежи 74 тона, а единствено езикът й е 2 т.
През XVII в. се леят известни със своя тон и хубост камбани. Християнските градове се състезават в строителството на камбанарии. Кулите с камбани са забележителности, които и до през днешния ден всеки фен на старината посещава, с цел да види града като на длан. От тях от епохи се възвестяват утрото, празниците, страшните за популацията моменти - пожари, набези, чума. Със звън от църковната камбана е започвал работният ден, на селяните от близките поля се съобщавало за естествени бедствия.
Неслучайно неверниците поробители, завладяли Константинопол и целия православен Югоизток, незабавно не разрешават звъна на камбани. За епохи християнинът от Балканския полуостров е лишен от един от най-красивите знаци на своята религия. Затова нашите храмове, строени по време турското иго, са без камбанарии. Освобождението отприщва волята на нашия народ да добави християнското свещенодействие. Следосвобожденските църкви се строят в по-голямата си част с вградени камбанарии, а към съществуващите бързо се издигат високи кули. Често те са по западен пример, нерядко са в разностилие с постройката на самия храм, само че постоянно са плод на огромната обич на българина към Божия дом.
* Използвани са материали от Енорийски лист на Православен храм „ Св. Атанасий ” – Варна
Източник:
Картина: Volterra, Church and Bell Tower, 1834 - by Camille Corot; chinaoilpaintinggallery
